Децaта могат да пътуват в чужбина без съгласието на единия родител, но само до определени държави
При липсата на съгласие между родителите по въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаване на необходимите лични документи за това, спорът между тях се решава от съда. Но по този въпрос до момента има противоречива практика на съдилищата. В едни решения се приема, че може да бъде дадено разрешение за конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави, както и неограничен брой пътувания през определен период от време, предвид възможността детето да бъде отведено до място, където да бъде поставено в риск и да бъде нарушен режимът на лични отношения с другия родител. В други решения е разрешено на дете да пътува многократно, за неограничен брой пътувания и без ограничения във времето, заедно с единия родител до определени държави, с оглед на необходимостта да се обезпечи изпълнението на установения режим на лични отношения с този родител.
Противоречивата съдебна практика по поставения въпрос наложи необходимостта същата да бъде уеднаквена с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 03.07.2017г.
Повод за постановяването му стана решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Пенчеви срещу България“, с което е прието, че отказът на ВКС да разреши неограничено извеждане от страната за период от една година на малолетно дете, придружено от своята майка, без съгласието на бащата, представлява намеса в правото на защита на семейния живот на майката и детето по чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и на основните свободи, а позоваването на константната съдебна практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено като „прекалено формалистичен подход“, вместо който съдът следва да прецени всички факти от значение за интереса на детето.
В тълкувателното решение се казва, че „Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал.1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване.“
Върховните съдии решиха, че „Съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем.“.
С посоченото тълкувателно решение, Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС реши и въпроса дали при липсата на споразумение между двамата родители относно упражняването на родителските права, съдът може да постанови съвместно упражняване на същите. Решението по поставения въпрос е, че „Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването им.“
„Статията не претендира за изчерпателност по съответната тема и отразява личното мнение на автора, като адвокат, по повод конкретни казуси с клиенти. Използваната юридическа терминология е сведена до минимум.”