Отново без пръстови отпечатъци в болницата!

От утре до влизане в сила на решението няма да е необходимо да предоставяме пръстови отпечатъци в болниците, за да получим достъп до медицинска помощ.

Върховният административен съд в съдийски състав Добрева, Митев и Симеонова обяви за нищожен текста на  чл. 2, ал. 5 от  Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. СЪДЪТ СПРЯ И ДЕЙСТВИЕТО МУ до окончателното произнасяне. В мотивите на съда се казва, че дефинирането и въвеждане на процедура по създаването (генерирането) на код от пръстов отпечатък не е допустимо да става с наредба на Министерски съвет, с който на практика е дописан Закона за здравното осигуряване, поради което приетата от Министерския съвет с този подзаконов нормативен акт Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, нова ал. 5 на чл. 2 е нищожна поради липса на компетентност.

Отделно от това, чл. 2, ал. 5 от Наредбата, противоречи на целта на Регламент (ЕС) № 910/2014 г., който има пряко и директно приложение и е приет, за да синхронизира реда за електронна идентификация в ЕС, за да е възможно при трансграничното движение системите да ползват съвместими средства за електронна идентификация на физическите и юридическите лица. В частта за здравеопазването изрично е цитирана Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и Съвета за упражняване правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване, като е посочено, че когато хората пътуват с цел лечение, достъпът до тяхната здравна документация, трябва да е възможен в държавата, където се извършва лечението. Директивата от своя страна посочва, че целта е да се установят правила за улесняване на достъпа до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване в съюза и да се насърчава сътрудничеството между държавите – членки в областта на здравното обслужване. В случая е очевидно, че въвеждането на пръстов идентификатор, вместо на електронен документ, който да съдържа информация за здравните данни на лицето и да осигурява достъп във виртуална среда до тях (напр. електронна лична здравна карта) усложнява трансграничното легитимиране. Това противоречи на съюзното право, което цели унифициране на вида на идентификация с оглед придвижване, сигурност и получаване на медицинска помощ в държавите от ЕС.

Предвид изложеното жалбите, с които се иска прогласяване на нищожност на новата ал. 5 от чл. 2 от НОПДМП се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

Отделно от това, съдът приема и Определение, с което спира действието на чл. 2, ал. 5 от Наредбата до окончателното решаване на спора по същество.

Делото бе образувано по жалби на ЦЗПЗ, Националното сдружение на частните болници и  ФБПФ.

И Решението и определението подлежат на обжалване пред петчленен състав на ВАС.