Юридически консултации, процесуално представителство и комплексно правно обслужване

Кой ще плаща адвокатския хонорар, след отмяната на глоби и наказателни постановления?

Кой ще плаща адвокатския хонорар, след отмяната на глоби и наказателни постановления?

Когато НАП, КАТ, ДНСК, митницата, данъчните, общината или друга държавна администрация издаде наказателно постановление и наложи глоба, гражданите и фирмите имат право да я обжалват в съда. Нормално е за целта да ползват услугите на адвокат, за да обоснове жалбата им, защото не всеки разбира от право(а вече дори за адвокатите ни е трудно да се оправим в морето от непрекъснато променящи се закони и подзаконови нормативни актове) който обаче не работи безплатно, а за да бъдат разгледани някой от жалбите, следва да се заплати и държавна такса. Въпросът е кой трябва да възстанови на гражданите и фирмите тези разноски, ако делото бъде спечелено и наказателното постановление, респ. глобата бъдат отменени, като незаконосъобразни?

От гледна точка на елементарната справедливост, на която би следвало да се подчинява и правото, отговорът на този въпрос изглежда очевиден. Въпреки това законът мълчи по темата, а съдилищата вече дълги години не могат да стигнат до единно становище. Потресаващото е, че дори решенията на последната инстанция - Върховния административен съд са коренно противоположни, а местните съдилища следва да се съобразяват с тях....

При гражданските спорове се следва принципа, че загубилата страна заплаща разноските по делото(включително и възнаграждението заплатено на адвоката на опонента, като минимума по Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения е 300лв.). Поради липсата на уредба в закона обаче, при обжалването на наказателни постановления, веднъж спечелили в спора срещу администрацията лицата са принудени да водят второ, отделно дело по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ако искат да си възстановят направените по делата разноски. Така потърпевшите лица, ще трябва да заплатят още една такса и още едно адвокатско възнаграждение и за второто дело. Меко казано е нелогично, гражданин или фирма, потърпевши от незаконните действия на чиновниците, да трябва да плащат от джоба си, за да ги осъдят, и то два пъти... Още повече, че в много от случаите, размерът на глобите е доста по-малък от разносктите за двете съдебни производства и това на практика отказва хората да водят дела, за да се защитят срещу неправомерните действия на администрацията!!! А, че по този начин, съдилищата се товарят с допълнителни дела, дори няма да коментирам...

Нуждата от спешно законодателно решение по въпроса е очевидна, но за съжаление такова няма вече години, поради което дори след положително за жалбоподателя съдебно решение, разноски не му се присъждат, а следва да заведе второ дело - вече по ЗОДОВ. И тук идва изненадата!!! - въпреки, че вината на администрацията е безспорна, и вредата - също, няма никаква гаранция, че делото ще бъде спечелено....

Защо? Защото законът изисква вредата (за гражданина или за юридическото лице) да произтича пряко и непосредствено от незаконното действие на администрацията, но върховните съдии не могат да се разберат, за това  колко "пряка" трябва да е тази  връзка.

Част от магистратите логично приемат, че е налице тази пряка връзка, тъй като става дума за пари, платени за защита срещу незаконните действия на администрацията. Други състави обаче смятат, че гражданинът или фирмата сами решават дали да си наемат адвокат, или не, тъй като участието му в тези дела не е задължително. Освен това възнаграждението за адвокат не следвало пряко от незаконния акт, а се плащало по силата на сключен договор за правна помощ - т.е. връзката не била пряка, а "опосредена".

Що се касае до процесуалното представителство на самите административни органи пред съда - общоизвестно е, че те винаги се представляват от юрисконсулти. И въпреки, че същите работят на трудово правоотношение и не получават отделен хонорар, за всяко едно дело, а получават заплата, която така или иначе е предвидена в бюджета на органа(и се заплаща междувпрочем от потърпевшите граждани и фирми), при отхвърляне на жалбите, респ. потвърждаване на наказателните постановления, им се присъждат юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат,  и по този въпрос, спор няма! Дори изрично е затвърден с Тълкувателно Решение № 3/13.05.2010г. на ВАС.

Разнобоят "за буквата" на закона (или по-скоро за липсващата част от него) върви с пълна сила между съдиите в цялата страна, но най-страшното е, че той се разразява в последната възможна инстанция - Върховния административен съд.

Въпреки, че противоречивите становищата са между съдиите в "неговия" съд, инициатива за тълкувателно решение, така и не излезе от председателя на ВАС. На адвокатите ни се налагаше да разясняваме, че искът за вреди по ЗОДОВ, в подобни случаи е като игра на "руска рулетка", тъй като има "противоречива съдебна практика" и е налице безобразната ситуация, крайният резултат от едно дело да зависи само и единствено от това при кой съдия ще попадне, което е много трудно да обясниш на клиент, който очаква от нас съвет, как да действа. За "ползата" от тази смущаваща ситуация, за и без това сринатото доверие в нашето правосъдие, оставам без коментар.

Подобна липса на предвидимост е абсолютно недопустима за всяка правова държава!!! Драстичното разминаване между становищата на върховната инстанция, влияе пряко и върху съдиите по места - те не знаят, чия практика трябва да следват и  както и да си решат делото, дали ще им отменят решението зависи от това на кой от съставите във ВАС ще се падне делото при обжалването и дали ще улучи "правилния".

За всеобща радост, някой все пак "забеляза" абсурдната ситуация...

Главният прокурор Сотир Цацаров е сезирал Върховния административен съд с искане за тълкувателно решение, по въпроса: „При предявени пред административните съдилища искове по чл.1,ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, представляват ли пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им?“ 

"При произнасяне по предявени пред административните съдилища искове по чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от незаконосъобразни наказателни постановления в съдебните актове на ВАС съществува противоречива практика", констатира Цацаров и сочи като доказателство обширен списък на протеворечиви съдебни решения от 2015 и 2016 г., все на върховни съдии от ВАС,  които излизат с коренно противоположни становища.

С Разпореждане от 15.06.2016г. е било образувано Тълкувателно дело № 2/2016г., а за 25 октомври е насрочено заседание на общото събрание на съдиите, които ще да го разгледат и ще се произнесат с решение, с което да се каже ясно, кой трябва да плаща адвокатските хонорари, които гражданите заплащат по делата срещу налаганите им глоби, когато съдът обяви тези санкции за незаконни.

 

„Статията не претендира за изчерпателност по съответната тема и отразява личното мнение на автора, като адвокат, по повод конкретни казуси с клиенти.”


ОФИС БУРГАС

ул. "Иван Шишман" 20
етаж 1, офис 3
Тел./факс 056 844 981
Мобилен: 0888 111 800

ОФИС ВАРНА

бул. "Цар Освободител" № 76Г
етаж 4, офис 402А
Мобилен: 0888 111 800
Български Български   Русский Русский