КОИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПОЧИНАЛИТЕ ВИ БЛИЗКИ ОБВЪРЗВАТ И ВАС, КАТО ТЕХНИ НАСЛЕДНИЦИ?

.... или кои от задълженията на наследодател по сключен от него договор, обвързват и наследниците му?

При смърт на едно лице/наследодател/ активите и пасивите(правата/напр. собствеността/ и задълженията), формиращи неговия патримониум, преминават към онези негови наследници, които са приели наследството. Ако наследодателят е бил длъжник по договор, и преди смъртта му, задължението му е станало ликвидно и изискуемо, то наследниците приели наследството дължат на кредитора всички суми, както те са съществували по отношение на праводателя им - към момента на откриване на наследството(т.е. момента на смъртта). Ако обаче падежът на задължението настъпва, след като наследодателя е починал, наследниците изпадат в забава, едва 7 дни, след като са получили покана от кредитора. 

Ако договорът сключен от наследодателя страда от пороци, които водят до неговата недействителност, наследникът може да се позове на недействителността на договора и да откаже изпълнение по него.

Важен момент е и фактът, че съм смъртта на наследодателя се прекъсва облигационната връзка, договора преустановява действието си ЗАНАПРЕД и наследниците получават правата и задълженията произтичащи от него, такива каквито са били към момента на откриване на наследството.  Това е така, защото за да се иска изпълнение по един договор е необходимо страните да се намират във валидни облигационни правоотношения, по силата на които всяка страна е поела определени задължения. Наследникът се явява трето лице по отношение на облигационната връзка породена от договор сключен от наследодателя му с друго лице, поради това той не може да бъде обвързан от договор, по който не е страна. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗЗД очертава кръга от лица, в отношенията между които поражда действие един договор, като предвижда, че договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи. Отговорността на трето за един договор лице не може да бъде ангажирана по реда на чл.79 и сл. ЗЗД, дори с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗЗД, която установява предпоставките, при наличието на които може да бъде ангажирана отговорността на третото лице, но не сочи на промяна във вида на неговата отговорност, т.е. не предвижда приложение на правилата за отговорност за неизпълнен договор и по отношение на трети за договора лица.

Наследодателят – длъжник по договор обективно не може да изпълнява след смъртта си, а единствено той е задължен по облигацията /арг.и от чл.21 ЗЗД и чл.287 ЗЗД/. Поради това, всички задължения по един договор възникнали след смъртта на наследодателя, не представляват задължения на наследството към момента на откриването му и по тях не може да се ангажира отговорността на наследниците. Поради факта на прекратяване на облигационната връзка, кредитора не може да иска реално изпълнение на задължения възникнали след смъртта на наследодателя, а единствено обезщетение от наследниците.

Чл. 21, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица - само в предвидените в закона случаи – напр. договорите, които подлежат на вписване в Агенция по вписвания могат да породят действие, както спрямо наследниците, така и спрямо всяко друго трето лице – пример за такъв договор са договорите за управление и поддръжка на общите части в жилищни сгради в комплексите от затворен тип по чл. 2 от ЗУЕС.

„Статията не претендира за изчерпателност по съответната тема и отразява личното мнение на автора, като адвокат, по повод конкретни казуси с клиенти. Използваната юридическа терминология е сведена до минимум.”